ХОМЕОПАТИЯ
Хомеопатията е цялостен холистичен метод. Терапията се провежда с лекарства на минерална, растителна и животинска основа. Използваните лекарства се потенцират, тоест се разреждат и разтръскват енергично съответно стриват (процес на динамизиране, завишаване силата на действие).
Хомеопатичните лекарства се предписват на принципа на подобието „similia similibus curentur“ (Подобното се лекува с подобно). Това означава, че болестите трябва да се лекуват със средства, които при здрав човек предизвикват симптоми, подобни на наблюдаваните при болен.
Хомеопатията е регулационен метод. С други думи тя действа там, където има нарушени, тоест регулируеми процеси. Това, което е разрушено и липсва, не може да се замести по хомеопатичен път. Разрушени и липсващи структури пораждат обаче винаги нарушени регулации, на които може да се въздейства с хомеопатични средства. Би трябвало и по време на хомеопатична терапия да продължите приема на обичайните си лекарства. Като цяло обаче може да се облекчи протичането на хронични заболявания или да се избегнат терапии с много странични ефекти.
В класическата хомеопатия се предписва винаги само едно единично средство за разлика от предлаганите често в аптеките комплексни средства (няколко различни лекарства в един разтвор).
Лекарствата се изписват с рецепта индивидуално след подробна анамнеза (интервю).
По-подробна информация на немски език ще намерите тук.
ИСТОРИЯ
Началото на хомеопатията се поставя от германския лекар Самуел Ханеман (* 10 април 1755 г. в гр. Майсен, † 2 юли 1843 г. в Париж).
Макар законът на подобията да се споменава и по-рано в медицинската литература, за рождена дата на хомеопатията съвременните хомеопати считат експеримента с кора на хининовото дърво, който Ханеман направил върху себе си.
„Експериментално вземах два пъти на ден по четири драхми от добрата Хина. В началото краката, върховете на пръстите ми и т.н. станаха студени, станах отпуснат и сънлив, след това получих сърцебиене и пулсът ми се усили и учести, получи се нетърпимо раздразнение, треперене, слабост във всички крайници, след това – пулсиране в главата, зачервяване на бузите и жажда – накратко, един след друг се появиха всичките симптоми, които обикновено са характерни за периодичната блатна треска, макар и без повишаване на температурата.
(Преводът на Ханеман на труда на Уилям Кулен «Материя медика», Лайпциг, изд. Швикерт II. стр. 109, заб. (1790 )
През следващите години извършил още опити върху себе си. Понякога се получавали симптоми на отравяне, например когато взел беладона. След това Ханеман намалил дозата на своите медикаменти. Разработил извънредно разредени вещества от растения, животни, минерали или от човека. За лечението избирал средството, което предизвиква при болния подобни симптоми както болестта, която трябвало да лекува.